Имението Фантомхайв

Преди да го ядоса отново, реши да не настоява, за да научи.
-Добре, както искаш.Радвам се, че ще се усмихваш...по често ^^

-За теб,,,и за мадам Ред...-Изчерви се.

Усмихна се щастливо.
-Само за мен и за Мадам Ред ли?-погледна го.-Себастиан?

-Тск. Остави го. Той е просто проклет...-Замисли се. Да и за него.

-Той прави доста за теб ^^ -усмихна се лъчезарно.-Но все пак е нахално, да попискам да видя усмивката ти и да ти кажа за кой да се усмихваш...

-Да така е.

Продължаваше да го гледа.
-Мхм...Моля те, не ми крещи така...Плаша се.

-Така ли?-Протегна ръката си към нея.

Макар, че му се доверяваше, инстинктивно си скри лицето в мечето си, очаквайки че то ще я пази.

-Ъ...-Свали си ръката.

След малко си показа лицето.
-Извинявай...

-Ийо.-Гледаше я.

Тя също го гледаше, постави мечето в скута си и се отпусна.Отпусна ръцете си около тялото си.

-Защо се старуваш от мен?

-Н-не...няма такова нещо...Просто като искаше да ме удариш...И от това се изплаших.

Отново вдигна ръката си. Този път не и позволи да си скрие лицето. Хвана лицето й.

Тя го погледна, помисли, че го ядоса и се изплаши.Просто го гледаше, без да направи опити да си скрие лицето.

Той също я гледаше.

Изчерви се, нямаше си и на идея защо.Хвана само едната му ръка.

Също се изчерви.
-Нани?

-Ъм...аз...-отново се притесни.Като маааалко се отпусна погали ръката му, после отново се изчерви и си спусна ръката да падне свободно, на скута й.-Обичам да се чувствам толкова близко до теб.

-Ъмм... Да...за това го правя...

Усмихна се широко.
-Наистина оценявам, това което поравиш за мен.Всяко нещо от теб за мен е най-ценното нещо.

Изчерви се.
-Оу, така ли.

Кимна.Изведнъж се сети, ако беше...при родителите си, как щеше да живее без него.Очите й се насълзиха.
-Д-да...