+Hospital+

Тук.

Бяха в болницата.

Той го закара при доктора.

Лекарят го прегледа.
-Какъв му сте?

-Га...Брат.Аз съм му брат.А той как е?-попита притеснено.

-Не е добре... Трябва му сърце...

Погледна го, с разширени очи.
-Мамка му...Ако трябва ще дам моето сърце, но няа да озволя да му стане нещо!

-Това е невъзможно господине. Ще търсим донор... Но трябва да побързаме... Няма да издържи много... И не е никак ефтино...

Намръщи се и се ядоса.
-Пари...-повтори бавно и тихо.-Пари...-сека каза по-ясно.Колко г/д ще струва?-стсина юмруци.

Въздъхна.
-Няколко хиляди... Но не става въпрос за 2-7 хиляди...

-50...?-нямаше си и на идея, колко може да е.

-Не, чак толкова... но до 15 може да стигне.-Подаде му една бележка.-Тук са другите лекарства. Имам телефоният номер на сестра му. Ако има нещо ще ви звъна.

Поклати главата и му подаде своя номер.
-Звъннет на мен.-взе рецептата.-Благодаря Ви.

-Добре...

Кърт излезна от стаята.
-Тръгваме ли Лю. Вече съм много по-добре.-Усмихна се щастливо...както винаги.

Погледна към лекаря.
-Ако намирате донор, ми се обадете.-после погледна Кърт.

-Да.

-Тръгваме ли? Хайде, че умирам от глад.

-Благодаря Ви.-прегърна нежно Кърт.-Да тръгваме.Какво ти се хапва?-пусна го и тръгнаха от болницата.

Бяха тук.

Отидоха на рецепцията.
-Ъм търсим един ранен ученик.Казва се....-погледна въпросително другите.

-Ами... Кът също не знаеше.

-Казва се...-Каза името и Фамилията.

Стори й се смешно,че с Кърт търсят някого,на когото даже името не знаят.

Огледа се. Усети как му прилошава. Но не беше много. Това всеки ден го преживяваше. Седна на един стол.

-Добре ли си момче?-Погледна го с крайчето на окото си.

-Да... Днес приехме такова момче. На 3 етаж е.

-Благодарим.-Седна до Кърт.-Добре ли си?Да извикаме ли лекар?

-Не... добре съм... Изморих се.

-Добре.Изчакай само да видя как е момчето и ще те изпратя.Става ли?