+Hospital+

Заведе Кърт в една стая и остави сестрата да му взема кръв.
-Всичко ще бъде наред.Само си почивай и не се натоварвай.-пейджърът му започна да пивка.


Пулсът й се пеше ускорил и се задушаваше.Цялото й тяло се тресеше в гърчове.

-Да...-"Но не..."

-Какво става!?

-Той ще е добре ще се оправи.


-Какво й е?!

-Всичко е наред.Почивай си.МАлък проблем с един от пациентите.Ще се върна след малко.-излезна.Беше в стаята й и даваше заповеди.-10мл(някакво лекарство) и 5 ампули(от др лекарство) /все пак не съм лекар/.

Скоро пулсът й спря правата линия се спусна по екрана,а ужасният звук от машинката сакяш за миг заглуши всеки друг шум в стаята.

Не се чувстваше добре. Усещаше, че нещо лошо става.

-Какво става!? Добре ли е Лизи!?

-Направете нещо!!!Умира!!!-Извадиха го от стаята.


Ричард видя Уил и изтича при него.
-Какво става?!-попита разбито.


Плъзна се по стената.
-Умира!

-Заредете електрошока на 200.Пазете се!-токът протече по тялото й,но нямаше реакция.-Заредете на 250!Пази се!-отново нямаше резултат.Правата линия продължаваше да се движи по екрана.


-Успокойте се сър.Не знам за кого говорите,но съм сигурна,че е добре.

-Не е! Какво става на Лизи!?-Кърт се напрягаше твърде много.-Търсеше лекарствата си. Но ги нямаше.

-Уил! Калво говориш!?

-Тя умира.

-Сър успокойте се!!!-би му успокоително.


-Зареди на 300!!!-отново нямаше нищо.Повториха.След още два опита мониторът спря да пивка,а сърцето й отново започна да работи.

Кърт се почувста изморен. И се облегна.
-Къде е сестра ми!?

Беше бритеснена.

-Защо не отидеш да видиш брат си?-каза спокойно Ричард.


Плачеше.

ІЩе я извикам сър.

-Да...-Тръгна плачейки към стаичката му.

-Благодаря.

Прегърна Уил и го заведе пред стаята на Лизи.

Докторът излезна от стаята и отиде при Ричи и Уил.
-Стабилизирахме състоянието й за сега.Можете да влезнете да я видите за малко,но ще е добре да се сбогувате с нея.Ужасно съжалявам,но не мисля,че ще преживее до утре.Наистина много съжалявам.-тръгна към стаята на Кърт,за да го провери.

Влезна в стаята му.
-Как си брат!?

-Ами... Спи ми се. И не съм спокоен. Сърцето ми тупти прекалено бързо.

-КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ!!!-Уил откачи.


Запуши му устата.

Влезна в стаята.
-Как сте?

-Казва, че му се спи. И имал сърцебиене...

-Как е Лизи?

-Аз влизам в стаята.Ти идваш ли?

-Добре.

Влезнаха в стаята й.

-Сърцебиене?Хм.Трабва да си почиваш.Не се напрягай.

-Как е Лизи!?-Попита нервно.

-Кърт! По-спокойно!

Уил се върна на стола до леглото.

Застана зад него.

-Не трябва да се напрягаш,защото състоянието ти ще се влоши.-отбягваше въпросите му.