Имението Фантомхайв

-Аз ще и кажа. Няма да я видиш по пижами. Или изпрати Мейрин при нея. Аз те чака /xD./.

Усмихна се доволно, но не по-този начин, който си мислиш xD
-Добре, милорд.Както кажете.-каза на Мейрин и се върна при Сиел.

Мейрин отиде при Лизи.Помогна й да се облече.

Мадам Ред се каич при нея.

Сиел влезна в стаята.
-Какво и е на Лизи, Себастиян?

Усмихна се на широко.Още не искаше да му каже нищ, докато не разбере нещо.Съблече пижамите му.И го облече.
-Сигурно е...болна.-усмихна се по-широко.-Извинете ме, милорд.

Мадам Ред я прегледа.Усмихна се широко.

-Радваш ли се, че е болна!? Каква е тазо усмивка!?

-Не, милорд не се радвам, че е болна.Просто предполагам от какво се е...разболяла.

Зарадва се.
-Честито, Елизабет ^^ ще си имате бебченце ^^-усмихна се.

Изненада се.Не очакваше.
-Наистина?-зарадва се-Kawaiii ^^ /xD/

-Какво искаш да кажеш? И трябва ли да се радваш на това!?

"Ставам дядо T_T не, не се радвам T_T"" xD
-Разбира се.Ако не е нищо, лошо и Вие...ще се радвате, така мисля.

-Хайде, да кажем и на сладкишчето ми ^^ -излезна от стаята и търсеше Сиел.

Лизи също излезна след нея.

-Тск! Никога няма да се радвам, че е болна.-Излезна от стаята. Видя Лизи.-Лизи какво правиш по!?

Усмихна се развълнувано, когато видя Лизи.

Не очакваше Сиел.Стресна се.
-Внимавай, Сиел.Плашиш ни.

Мадам Ред също се усмихна развълнувано. ^^

-Плаша Ви. Ами заслужаватш! Мадам...т. е. лело защо и позволихте да стане от леглото!? Болна е.

Този път беше убеден.Усмихна се широко.

Мадам Ред му щипна бузките.
-Сладурчето ми, тя не е болна.

-Така ли?Заслужаваме?Бебчето ще се разсърди.-усмихна се.Бременна съм.Kawaii ^^ /xDD/

-Не е болна!? Еми каза, че и е лошо... Чакай малко какво бебе, каква бременост о.о. Сега ли?

Вс около него реагираха, смеейки се.

-Ами да му кажа тогава, сега да си отиде, когато си готов отново да се появи.-засмя се.-Не се ли радваш, че ще си имаме дете?

Погледна Сиел.

Гледаше я. Неможеше да разбере как.
-Ам... Сигурно се радвам...

Намръщи се.

А тя се натъжи.
-Май не се радваш много T_T

Дръпна я до себе си и я прегърна.
-Радвам се. Но яросто беше неочаквано и... Аз не исках деца...

-Ами и аз не очкавах...Да знам, че не искаше, но...Ще си имаме.

Целуна челото и. И погали коремчето и.
-Вече ще съм татко така ли? Аз още се чувствам дете.-Засмя се.-Ем...нормално е...имам компания за играчки.

-Мхм, ще си тати.-също се засмя.-Аз и без да имам компания за играчки се чувствам като дете...Не мога да се представям като майка...

-Ти си дете.

Засмя се.
-Аз вече пораснах ^^ Радвам се, че ще си имам детенце, но...не очаквах толкова бързо о.о

Изчерви се.
-Д-да.-Огледа се дали някой го гледа.

Себастиан се ухили.
-Аз също съм изненадан.-каза тихо.

Лизи също почервеня.

-Браво на сладкишчето ми ^^ ще е мн сладко баща ^^

-Браво? По какъв смисъл?-Изчерви се.