Имението Фантомхайв

Погледна към библеотеката. Въздъхна.

Усети, че е там и излезна от библиотеката, погледна го.

Направи се, че е още сърдит и тръгна бавно към библеотеката.

Усмихна се, защото знаеше, че не се сърди.
-Каква мелба искате, милорд?

-Не искам ти казах.

-Добре повече няма да питам, милорд.

-Добре ще направиш. Имаме по-важни неща от бел;бата.

-Да, милорд.Имате писмо.-подаде му го.

Взе писмото.
-От кралицата... Че от кой може да е.

Кимна.
-Какво пише, милорд?

-Покана за двореца.-Намръщи се. Не искаше да отиде там.

-А кога е поканата, милорд?

-За утре. Приготви се и ти ще дойдеш.

-Да, милорд.Няма да Ви оставям сам.

Усмихна се доволно.
-Особено сега.

Погледна го.
-Как така, милорд?

-Вече ще имам дете. И трябва да се грижиш за мен повече.

-Винаги съм се грижил много добре за Вас, млади господарю.Затова не съм Ви дал мелбата, защото ако я ядете преди закускате, няма да искате да закусвате.Ще Ви се грижа по-добре, милорд.-усмихна се.-Също и така и на детето.

-Тск! Защо на Лизи е позволено!? Не се ли грижиш и за нея!?

-Тя е бременна.На детето може да стане нещо, ако не яде това, което иска, пък докато се нахрани лейди Елизабет, може вече да не й се яде мелба.Аз се грижа и за нея, милорд.

-И аз ще имам дете. И на мен ми се ядеше. Тск!

-Знам, че ще имате дете, но не Вие сте бременният.Исках първо да закусвате, защото после не закусвате, като ядете мелба.

-Като ме ядпсваш и тогава не закусвам! И стига с тази мелба.-Намръщи се сърдито.

-Добре, добре, милорд няма.-усмихна се закачливо.-Бебето разбира, когато тати се сърди.

Погледна го и се изчерви. Не е вярно.