Тренировъчната зала

Обърна се към Риса.
-Ама ти сериозно ли ще го слушаш.

-Ами... Той ми е сенсей... Поне времено докато вече мога да съм истинска нинджа и си нямам друг сенсей... И трябва да го слушам, колкото и да е глупаво, това, което иска от мен...-Това го мислеше наистина о.о!

-Не те карам да ги четеш.Просто исках да помогна.Но щом не искаш хубаво.Вие си губите като не ги четете.

-Спокойно момиче.Никой не възприема този перверзник на сериозно.Не става за сенсей.

Погледна го.
"Май хокагето е твърде остаряла що иска този тук да ми е учител... А и брат ми защо иска да убие един луд?"-Да... Май си права...

-Аз съм велик нинджа и ме приемат на сериозно.Поне като се бия де.

-Все тая Кака-сенсей.И разбира се че съм права,аз винаги съм права.

-Мхм... Сиг е така...-Каза притеснено.-"Оф Итачи къде ме изпрати =.=!?"-Мръщеше се.

-Аз съм Какаши копиращата нинджа пък.Всички ме приемат на сериозно и съм мо велик от Гай!!!

-Гай?-Не разбра.-Сенсей добре нека да се разберем... Искам саамо да получа право да живея тук без бодигарди... И да имам мисии като брат ми... Но аз не разбирам нищо от теб.

-Спокойно всичко с времето си.

-Да. Спокойна съм. Извинете ме.

Усмихна се под маската си.
-Всичко е наред.Защо не си починеш?Може да идеш да наваксаш пропуснатото с брат си.

-Ами... Ямато-сан?-Погледна наоколо. И видя идващия Саске.

Саске влезна в тренировъчната зала.

Забеляза Саске.
-Говорим за вълка пък той...


Миято наблюдаваше отстрани.

Изтича до Саске.
-Ъм... Здравей брат...

Погледна я.
-Какво има?

-Колко сладко братска любов!!!Това ми напомня за една глава от ича ича парадайс...

-Ъм... Искаш ли да говорим? Липсваше ми... Аз не ти ли липсвах?

-Не.Какво ще говорим?

Извади си книжката и почна да чете.

Намръщи се.
-Извинявай, че ти взех от ценото време!-Отиде до куклата. И го ритна. То се счупи. Това не беше обикновено ритане. Беше използвала някаква чакра, която я беше научила от Итачи.

Отиде до друга кукла и започна да тренира.

Поклати глава.
-Днешната младеж не може да комуникира по между си.