Тренировъчната зала

-Дам.Естествено.Но се изплаших,че започвам да приличам на Гай,а това е НЕМИСЛИМО!!!!

-Гай? Кой е Гай?

-Моят най-голям и вечен враг.АААААААААА Пак звуча като него!!!!!


Ямато се засмя.
-Гай е един от джунините ни.

-Ъъъ... Да хокаге-сама искаше да го сложи вместо Вас Ямато-сан. Добре, че сте Вие :m016: .

Усмихна се.
-Много мило.Поласкан съм.

Усмихна се широко.
-Друго какво ще правим?

-Ще продължим да тренираме?

-Хай! От къде ще започнем?

-Генджуцу.

-Добре.-За първи път се чувстваше несигурно в нещо. Тозо Какаши беше опасен.

-Хм.Май тук ще се намеся аз.Генджуцуто е тясно свързано с шарингана.

Погледна го.
-Шаринган? Какво общо има това с Вас Какаши-сан?

-Ами.-вдигна протектора си и вече на покриваше лявото му око.

-Ъ? Незнаех, че... По-точно не е възможно и вие да сте Учиха?

-Не съм.Но моят най-добър приятел беше.-Каза като съвсем леко се долавяше тъгата му.

-Вашият най-добър приятел? Кой е? Какво стана с него?

-Обито Учиха.Той загина преди много години.Като истински герой,какъвто беше.

Незнаеше какво да каже. Не е имал приятели. Незнаеше чувството. Погледна го отново.
-Съжелявам.-Незнаеше друго какво да каже.

-Ааааааа.Няма за какво.Той живя пълноценно.А това е важното.

Не го разбираше.
-Сигурно е така...-Каза също с лееко тъга в гласа си.

-Хн.

-Започваме ли?-Опита се да се расее.

-ДА.Активирай шарингана.Ако си го усвоила разбира се.

-Естествено, че съм!-Каза раздразнено.-Ненонощтно работих за това!

Усмихна се.
-Тогава го активирай и се съсредоточи върхо някаква картина в главата си.