Домът на Акихико Усами

Пусна го.
-Ще ти хареса.

-Няма!

-0Ти така си мислиш.

-Хм!-Бутна го.

-Не ме бутай, така се възбуждам.

Отдръпна се.
-Видя ли не те докоснах.

-Ама аз да.-щипна му... хД

Изкрещя.
-Какво правиш!? Гей!?

-Искаш ли още?-отново... хД Погали устните му, за да не крещи.

Узбута го.

Той го хвана здрахо за ръката.

Телефона му звъне.
-Виж звъни!-Отвори телефона.

Взе телефона от ръката му и го затвори.

-Хей! Какво правиш! Беше брат ми!

-Да ти звънне после.

-Но...

Обади се на брат му.

Намръщи се.

Отвори.
-Мисаки чакам те долу.

-Аз съм Усами, Такахаширо.Още не сме свършили, когато свършим аз ще го доведа.

-Онее-чан моляте не ме оставяй тууук!

-Оу! Май не му се учи.-Засмя се.-Добре Usagi.

-Да, мързселува.Нищо не можа да запомни, каквото му казах.

-Не е вярно! Baaka!

Засмя се.
-Ти си добър и търпелив учител.

-Да, опитвам се да го търпя.-намигна на Мисаки..

Настръхна.
-А!?

Засмя се.
-Той е добро момче.

-Да, но уроците изобщо не му са.Само спи.