Домът на Акихико Усами

-Слушам Ви.

-Спиш!

-Не.

-Добре продължаваше да му разкаже урока.

Този път се стараеше да го слуша.

Разказваше му.

Прозя се. Вече от 2 часа слушаше.

-Мисаки!Сега ще те изпитвам.

-Добре ^^.-Каза доволно.

Задаваше му въпроси.

А той му отговаряше горе/долу.

-Браво, научаваш се бързо.

Изчерви се.
-Знам аз съм умен.

-Мхм и умните получават двойки.-каза саркастично.

-Да естестевено. Например аз.

-Казах го саркастично.Ех, сравнително добре запомняш.

-Знам! Аз съм супер.

Засмя се.
-Такъв си.-разроши косата му.

Спря да се хили. Погледна го с големите си зелени очи.

Прегърна го.Харесваше очите му.

Изчерви се.
-Какво правиш по...

-Прегръщам те, Мисаки.

-Виждам =.=.

-Не ти ли харесва?

-Не!