Домът на Акихико Усами

-Да...-"Делим неяо с теб..." замисли се.Усмихна се, после го прегърна.

Изчерви се.
-Ако знаех, че ще ти хареса толкова щях още вчера ти го подаря. За благодарение, че ми помагаш безплатно.

Целуна челото му.
-И на идея си нямаш, че колко ценно е това мече...за нас.А и отдавнааа ми се отблагодари.

-Със?

-Че те има.
/Банално.../

-Оу!-Изчерви се.

Прегърна го.
-И бъди постоянен.

-Постоянен?

-Да, да дойдеш всеки ден.

-Хай!

-ТОчно така.Слушай ме.-усмихна се доволно.

-Добре =.=.-Намръщи се.

Разроши косата му.

Изчерви се отново.
-Какво?

-Нищо.Хайде да учим.

-Добре... Ще влезна ли в университета?

-Щом аз съм ти учтел, със сигурност.

Усмихна се щастливо и детски.

Щипна му бузките.
-Не е в мой стил, но...

-Харесва ми...-Усети какво каза. И се хвана за устата. Погледна го. Изчерви се.-Не, не е така.-Хвана го за раменете.

Погледна го, леко се приближи до него.

Отстъпи с един крак назад.

Целуна го като леко се наведе.

Изчерви се. И се махна бързо.

-Ама ми отвърна на целувката вчера.