Домът на Акихико Усами

-Искам да ти подаря това.-Извади едно старо мече, но запазено.

-На мен?Сигурно трябва да е важно за теб.

-Ами така мисля.

-Сигурен ли си?Казах ти, че мечето може да почака.-гледаше мечето, много му хареса.

-Нека... Когато имам пари ще ти купя нов...

Прегърна го.
-Това мече, ще ми е най-ценно.

Изчерви се.
-Така ли? Защо?

-Защото е от теб, а и е много ценно за теб.

-Тогава ще се грижиш добре за Такахиро.

-А...-остана с полуотворена уста.-Мечето се казва Такахаширо?

-Да ^^. не ти ли харесва?

-Харесва ми много.-усмихна се.

Той също се усмихна.

Хвана ръката му, като хвана и мечето.

-Какво?-Изчерви се.

После целуна ръката му.
-Нищо.

Изчерви се повече.

-Винаги ли си носиш мечето с теб?

-Не. Стоеше в една стаичка, за да не остарее.

-Да, изглежда нов.

-Брат ми го подари с 1 си заплата.

Усмихна се.Харесваше всичко свързано с него.
-Много мило.Но, мечето си е твое.Особено след като научих това.

-А, не може ли да е нашо?

Усмихна се.
-Да.Нека да е нашо.-идеята му хареса.

-Добре. Значи делим нещо с теб ^^.