Домът на Акихико Усами

-Харесва ми.Какво да направя?Наивен си ми.

-Не съм!

-Да, не си.Но ми изглеждаш такъв.

Намправи многоооооооооооо разсърдена физеномия.

-Добре, добре.Не си.И не ми изглеждаш такъв.

-Знам ^_^.

-Обаче имаш голямо самочувствие.

-Не е вярно.

-Да, да.

Запрати му възглавницата.

Хвна я.Погледна го.
-Защо го правиш?Казвам истината.

Скри се във възглавницата.

Хвана възглавницата и я махна от него.
-Искам да ти видя красивото лице.

Изчерви се.

Погали лицето му.
-Не ме лишавай от това красота.-целуна челото му.

-Нека! Лишавай се!

Прегърна го силно.Целуна го по уснтите.
-Ийо.Искам да те видя всяка секунда.

-Аз ще те нака да не ме видиш.

-Как?-намръщи се.

Скри си лицето.

-Мисаки, ако не ми покажеш, ще ти стисна...

Скри си и...

-Пак ти се гледа лицето хР

Погледна го.

Целуна нослето му, после челото му.