Домът на Мисаки

-Ще разбереш.

-М, добре.-тръгна към стаята му и влезна.

Направи се, че спи.

-Мисаки, събуди се.

Чу гласа му. Разтрепери се.

"Как така спи гадно?"Легна до него.
-Мисаки, ставай!

Бутна го инстинктивно. Винаги това правеше.

-Ауч!Значи така е спал.

Усмихна се доволно. Но после се усети.
"Така ли спя о.о?"

-Събуди се или аз ще го направя!

Нямаше намерение да става.

Махна завивките му.Легна в/у него и погали...

Удари го инстинктивно. После стана в седнало положение.
-Извинявай. Извинявай! Не исках!

-Ауч.Сега те разбирам, ти не отиваш в училище и оценките ти затова са слаби, а ходиш на бокс, и си много добър.

-Не е вярно. Моля извинете ме. Не беше нариочно.-Прегърна го инстинктивно. И се извиняваше.

Усмихна се доволно.
-Няма нищо, ако след ударите, ще последва това, отново го направи.

Отдръпна се.
-Хм!

-Ако не приема извинението ти?

-Ще ти се извиня отново и ще ти подаря мече.

-Мече?-очите му светнаха.-Добре.

-Добре. Довечерта ще ти донеса мечето.

-Сега?

-Сега нямам мече. И пари.

Погледна го.
-Не се тревожи, за мечета, то може да почака.

-Защо така каза. Обещах за довера.