Домът на Мисаки

Целуна врата му.
-Дойдох при теб, за да не те е страх.

-Сега ме е страх! Нее-чан! Нее-чан!

-Той вече легна, трудно ще те чуе.

-Пусни ме! Нее-чан! Нее-чан! Нали нямаше да ме остабиш никога!? Baaka! Как можа да легнеш!

/Че той не те оставя, той си ляга.-изправи се от него, защото викаше много и можеше да се събуди.

-Нали това се опитвам! Какво си мислиш, че правиш!?

/Фееей, написах го с тире xD /
-Искам да съм до теб.

-Аз не искам. А и легхлото м,и е мялко. Ако искаш в пода можеш.

Засмя се с глас.
-На пода?Хах.

-Ами така. Щом искаш тук!

Целуна челото му.
-Аз ще се прибера.

-Йеееееее! Чао!

-Хах.До утре.

-До утре =.=!

Усмихна се доволно и излезна от стаята му.

-Божеееее. Този е ненормален!

Излезна и си тръгна.

***
Сутринта.
Не можа да спи цяла нощ. Мислеше за него и полудяваше за това!

Усами беше у тях.Часът беше 11:00 и Мисаки не беше дошъл у тях, затова Усами дойде.

Такаширо отвори врата.
-А Usagi Добър ден.

-Добро утро.-влезна.-Мисаки събуди ли се?

-Не още. Да го събудя ли?

Чу гласана Usami. Скри се под завицките.

-А, не благодаря.Аз ще го събудя.

-Добре. Но внимавай спи гадно.

-Как така?