Улиците

Тук.

Усами беше на улиците.

Радваше се на оценката си.
-Трябва да покажа на Usami-san.-Тичаше. После се спря.-"Защо на Usami-san? А не на брат ми? Може ли защото го..."-Разтърси главата си.-НЕ Е ВЯРНО АЗ НЕ ХАРЕСВАМ МЪЖЕ!

Всичко живо около него го зяпаше.

Усами стоеше зад него, после го прегърна.

-Аааааа!-Настръхна като коте.-Какво правиииш!

-Прегръщам те.Виж.Купих торта на брат ти, днекса има рожден ден.

-А-а? Да вярно...

-Забравил ли си?

-Н-не!

Погледна го.
-Добре.Хайде да се приберем и да му приготвим изненада.

-Добре ^_^.

Тръгнаха от града.

Тичаха по улизата. Спря се и се облегна на една ограда.
-Ти... го обичаш! А той пръв искал да ти каже, че се жени. Не е честно.

Погледна го.
-Затова ли плачеш?

-Да, за какво друго мога?

-Мисаки.-прегърна ги, като се приближи до него.

Той продължавааше да плаче. Също го прегърна.

Хвана брадичката му и го накра да го погледне.

Погледна го. Все още плачеше.
-Това е болезнено!

-Мисаки...-каза някак си тъжно името му и го целуна.

Разшири си очите. Но не се отдръпна. Е, в началото опита но не се получи.

Притисна го с сградата.Продължаваше да го целува.

Изчерви се.

Прегърна го силно.

-U-usami-san?-Отдръпна се леко.

-Да, Мисаки?-погледна го.