улиците.

Тук...

Тя тръгна по улицата близо до нейната къща.

Гледаше къщите.

Вървеше из улиците към дома си.

Тъмнокосото момче вървеше из улиците, подпирайки се на еднс стена.

Кален вървеше по улиците с къфара си.След малко седна на една пейка и извади някаква карта.
-Къде беше..офф..ъ?-каза като видя че нещо изпадна от картата.вдигна го и се вгледа в снимката.
"Лелоуч..."

Той вървеше по посока, където беше Кален, защото я беше видял.Изкашля се и стигна до нея.

Прибра снимката и се изправи без да забележи момчето,той като гледаше в земята.След което се блъсна в него и падна назад.
-Ъх..-хвана леко главата си.-хей..внимавай къде вървиш..-каза и започна да събира вешите който бяха паднали от куфара й/тъй като не го беше затворила добре/

-К-кален...-каза тихо, хвана я за яката и я дръпна горе.

След като видя лицето му,разшири очи..
-Л-ле..Лелоуч..ти..ти си..Невъзможно.....-разклати невярващо глава.

-За мометн спри да се учудваш...-седна на близалкат пейка, гледайки вещите й.

-Да спра да се учудвам?!Та аз видях как умираш..какво искаш да направя?И защо..къде беше досега?

-Не съм мъртъв, както виждаш.Не задавай толкова много въпроси.Искам да ми помогнеш да намеря къща...

Намръщи се и се наведе за да събере вещите си.

Въздъхна и се наведе, да й помогне, за да бъдат по-бъзри, след което бяха готови.Изправи се.
-Никой не трябва да разбере, че съм жив.

-Тук едва ли ще срещеш някой,който го е грижа за това.-Каза все още намръщено.Взе куфара си.

Също се намръщи.
-Тези, който ме убиха, им е грижа.-все още бешее намръщен.

-След като убеди всички,че си мъртав..и сега не искаш да узнаят,защо си тук?Всъщност не ме е грижа..Дори не ми обясни какво стана..ще намеря къща,щом това искаш..-също беше намръщена.-Дотогава иди на хотел..най много някоя от прислугата да те нападне..-повдигна едната си вежда.-а като съм готова с къщата ще те намеря..-обърна се и тръгна напред.

-Благодаря, вече няма нужда!-каза намръщено.Вървеше бавно след нея.

"Пх бака...мисля го за мъртав,а не е...и се появява чак сега,отново раздаващ заповеди..хъх..няма да стане..ако си мисли че пак ще ме компандва..както тогава..много греши.."

-Защо направо не ми кажеш какво мислиш?

-Защото не искам..но щом толкова настояваш да ти кажа,че си бака..ето..казах го

Леко се поклони.
-Благодаря.А сега млъквай.

-Накарй ме!-Обърна се и го изгледа злобно.

Въздъхна.
-Нямам време да се занимавам цял ден с теб.От, както не се видяхме си станала, лигло хлапе!