улиците.

Сиел ги намери.
-Елизабет къде беше.-Вдигна отново ръката си, за да я удари.

Себастиан сега държеше Елизабет с едната си ръка, а с другата хвана ръката на Сиел.Погледна разочарован настрани.

Елизабет се измъкна от Себастиан и се скри, зад ездача, показвайки само лицето си.

-Лизи... И...изв... Да тръгваме СЕбастиян!-Тръгна към имението.

Но преди това той отново се извини на Лизи, от името на Сиел.После се обърна към Сиел.
-Да, милорд.-тръгна след него към имението.

А Лизи към своето имение.

-Тск.-Изпратете онази ужасна рокля утре на Елизабет.

-Да, милорд.-тръгнаха.

***
Той караше скейт борда си. Забеляза, че връзката на обувката му е развързана. Наведе се да го върже. Без да усети, че отива към улицата.

Той караше колата към него, заби спирачките веднага като го видя.И се спря.
-Какво има, хлапе? Защо стоиш по средата на улицата?

Изправи се и го погледна.
-По-средата на улиците? А извинете ме...

-Внимавай повече, хлапе.Къде ти е майка ти?

-Няма я...-Каза тъжно.-Но имам сестра ^_^.

-А къде е тя?

-В болницата...

-Какво й има? o_o

-Има бебе ^_^. По-точно бебета ^_^.

-Значи е майка? О, дай е честито.Ще говоря с нея за теб.
/не се сетих др причниа, за да дойде да я види ^^" /

-Не... Нека да не е сега... Сега е с Мори ^_^.

-Мори?

-Моят приятел. И бащата на бебетата ^_^.

-А...Добре, тогава предай на сестра ти, да те обучава по-добре.Т.е. да не седиш по средата на улицата.

-Извинявай... Искаш ли са ядем сладолед.. После ще отидеш до нея?

-Може.Тъкмо ще се опознаем.

-Да!-Каза развълнувано.-Знам къде правят най-хубавите сладоледи!

-Добре.Хайде, води ме.

-Ти тук ли живееш? Аз дойдох от Румъния ^_^.