улиците.

-Не си лош. Аз знам.. Разбирам...

-Но можех да съм и да не показвам.

-Аз съм ловец на вампит и съм длъжен да разбера от човек... А ти си вампир. Можех да те убивам... Но ти си добър!

Погледна го леко странно.
-Ъъъ...дап.Не е нужно да се изшивяваш толкова в заведението.-взе сладоледите и ги плати.

-Аз не се иживявам! Просто казвам...

-Добре.Ето.-подаде му сладоледа.

-Благодаря.-Взе сладоледа.

-Няма проблем.-усмихна се.

Тук ли ще седнем? Или да си тръгнем.

-Да тръгнем към болницата.

-Добре ^_^. Ти имаш ли си сестра?

-Имах...Но сега незнам нищо за нея.

-Защо? Сърдити ли сте? Ама не бива...

-Де да беше така...

-Какво е станало тогава?

-Когато бпяхме, малки родителите ни бяха убити, след това незнам дали и тя, или е жива...

Натъжи се.
-Извинявай... Незнаех. И не исках да те натъжа.-Прегърна го.-Отново се извинявам.-Усмихна му се.

Погледна го.
-Спокойно.Не се натъжих и грам.Толкова съм свиклан да говоря затова.

-Радвам се, че не си тъжен.

Усмихна се.
-Аз също.

Още го гушкашче.

-Ъм...Да.Все още ме гушкаш.

-Извинявай.-Махна се от него.

-Нп...-пухна си ръцете в джобоветъе като първо си свърши сладоледа.-Не се обиждай, хлапе.

-Не се обиждам...-Ех, ся!