Имението Фантомхайв

-Викни Лизи!-Каза на СЕбастиян изнервен.

-Да, милорд.-отиде да викне Лизи.

Радваше се.Удряше по бюрото и гледаше Сиел.
-Тати?

Тя дойде.

-Какво има? Лизи! Виж какво направи!

Взе го на ръце.И погледна пода.
-Какво направи, Себастиан? -целуна го по бузкта.а-Кажи на мама какво направи, миличък.-скара му се.

Зарадва се и я гушна.
-Мама.-показа й листовоете.-Аз. ^_^ -похвали се.

-Елизабет!-Викна силно. Уплаши и Себастиян.

Себастиан погледна Сиел, после Себастиан.

Бебчето се разплака и гушна силно Лизи, за да не се скарат и на него.

Погледна го o_o
-Защо викаш? T_T -разсърди се.

-Кажи му нещо! Като наследник да се държи като такъв!

Гушкаше я, и се скри в нея.
-Мамаа.

Също го гушкаше.
-Едва ли, разбира от това, за да се държи като наследник в тази възртаст. ><

-Елизабет! Поне го накарай да не се лигави!

-Той не е лигав...-погледна го.-Не очаквай от бебе да се държи, както ти искаш.А и аз не го накарам да се държи така >< 1Ениуей, отивам да го приспя!-каза твърдо xDD

1Ениуей - все едно [бел. пр.] Винаги съм искала да го напиша xD

-Отивай! И внимавай как говориш! Първо да събере!

-Нали е наследник? Те не събират нещата.

-Той ги направи!

-Може.-излезна от кабинета му.

-Лизи!-Излезна след нея. И я хвана. Взе Себастиян.-Първо ще чисти! Чу ли!

Себастиан изтича в стаята си ио се скри.Не искаше да чисти.А и се страхуваше.

-Ето видя ли? Аз чух много добре, но май той не.Отивам да го преспя, Сиел.Не разбирам защо така се държиш ><

-Аз ще го приспя! Ти чисути!-Отиде до стаята.-Къде си СЕбастиян. Ела тук да те преспя!

Засмя се нервно.И тръгна след него.
-Няма! Изплаши го, сега незнам къде е. ><

Изпищя, но не се разбираше от къде се идваше гласа xD

-Ако не идваш няма плюшени мечета, зайци и лъвчета.

"Ben bu gada golay kant1r1lcak birisi dilim, du bi 6ans1m1 deniyen, belki parada verir. ", веднага изтича до Лизи, преди Сиел да го хване

-А, ето те.-взе го на ръце и го гушна.

Отиде след него. И го взе от Лизи.

Изпищя.Размаха с ръце.

-Сиел, какво направи?! >< Дай ми го.

-Ти отивай да чистиш! А ти да спиш!

отново се засмя нервно.
-Щом те дразни толкова много, че е разхвърлено, отивай ти да чистиш.Едва ли, ще иска вече да спи с теб.Дай ми го.-взе го на ръце.Сложи го на леглото, за да го приспи.

Хвана Лизи за ръката, не искаше да си тръгва.
-Мама.

-Елизабет! Или го учиш как да се държи! Или аз ще ви науча!