Домът на Широ и Сейбър.

Уж се събуди.Погледна я.
-С-сейбър...?

Изчерви се като чу гласа му. Изпра ви се бавно.
-Извинявай...

-Не.Защо стана?

-Ъм... Може би искаш нещо.

-Не.Ако исках щях да кажа.-усмихна се.

-Да...

-Огладнях, хайде ела заедно да готвим.

-Да готвим? Аз немога.

-Добре, тогава само аз ще готвя.

-А аз какво ще правя?

-Ти ще ми помагаш.

-Добре ^_^.

Отидоха в кухнята.

Гледаше го.

Извади продуктите, започна да реже.
-Ти, само гледай как готвя.

-Добре...-Седна на един стол.

Започна да готви.

Гледаше го с любопитсво.
-Това е трудно.

-Аз ще те науча и ще видиш колко е лесно.

Усмихна се.
-Ще имаме ли толкова време?

-Да.Ще се учиш бързо.-усмихна се.

-Откъде знаеш?

-Лесно е да се готви затова.

Усмихна се.
-Супер. Никога не съм имала време да съм в кухнята. И нямаше да е благоприлично. Също така никога не съм виждала собствената си кухня. Това за една жена не е добре... Особено в днешно време нали?

-Точно.Жените обичат да готвят и почти не излизат от кухнята.