Домът на Широ и Сейбър.

-Да много неща. И мразя да се шегувам Широ.

Намръщи се.
-Не крия нищо.Сейбър.

-Едната казва друго, другия казва друго...

-Извинете...-Изправи се и тръгна вътре.

Хвана я за ръката.
-Сейбър, къде отиваш?

-Какво й става?

-Извинете ме. Ще влезна в стаята...

-Сега се връщам.-отидоха в стаята.-Какво има, Сейбър?

-Извинете ме господарю. Не трябваше да казвам неща, коити не тряваше. Простете.

-Сейбър, няма защо да се извиниш.Не си казала нищо, което не трябва.

-Те незнат за враговете...

-Да, затова не трябваше, но...Нека.

-Извинете ме.

-Хайде, ела да продължим закуската.

-Не Широ. Нека си тръгнат и тогава. Не искам да имаш проблеми.

-Хайде, ела.-хвана я за ръката и се върнаха при тях.

-Не искам.-Опитваше се да се ърпа.

-Сейбър, хайде ела.-влезнаха с 300 зора хДД

Беше намръщена.

-Хайде, Сейбър да закусваме.

-Добре.-Каза твърдо. С намръщено лице.

-Нали си гладна?Защо се ядосваш?

-Не се ядосвам Широ.

-А, добре ^^"

Не го разбираше. Гледаше го дълго.

-Хайде де, седни.-той седна.

-Добре.-Тя също седна.