Далеч от Лондон.

-Какво ти става? Хайде по-бързо!

-Тск! Каквото заповяда господарч!

-Кааако.-разсърди се.Той нищо не му праваеше, а той му се ядосваше.

Намръщи се.
-Няма да го докосвате!Който и да заповяда!

Взе го наръце.
-Стига сега. Себастиян е до нея.

Намръщи се.
-Така си мислиш дяволче!

Прегърна Сиел.
-Искам.

Усмихна се доволно.
-Не мисля, знам.

-Какво искаш?

И той незнаеше какво иска xDDDDDD
-Иссккаааам.-каза разсеяно.

-Какво искаааааааш!?

-Хм!-Изчезна.

-Тати.-намръщи се.

Отиде до тях.

-Какво?

-Вкъщи.-искаше да се прибере.Потърка си очите.

-Как сте, млади господарю?-погали главата му.

-Добре съм. Отиваме миличък.

-Тати не! Да ^_^ -това значеше, че е добре.

Ухили се.
-Браво на теб мъниче.-погали главичката му.

-Тск!-Намръщи се. Pabucu dama atyldy.

Погледна го.
-Офф...Тати.-също се намръщи.

-Милорд, Вие не се ли радвате, когато някой говори с него?

-Радвам се.

Усмихна се.
-Да тръгнем, милорд.

Слезна от Сиел и тръгна към вънка.

-Не сам!-Хвана го.-Къде?

-Вънкаа.-опитваше се да върви сам, но Сиел го хващаше.

Искаше да го изтезава.

-Неможе сам. А вънка са лошите Греел и Гробаря.

Зарадва се, като чу Грейл и Гробаря.Мн ги обичаше xD Подскача от радост, подхлъзна се и падна в/у дупето си.Намръяи се.

-Какво сега? Не стоиш мирен!-Вдигна го.

Отдръпна се от Сиел и започна да тича.Радваше се.

Себастиан се засмя.Приличаше му на топка.

-Няма да те дам на мама, ако правиш така!

Беше се спрял пред една ваза.Погледна Сиел, после вазата и я гушна.
-Мама.-разплака се и бутна вазата.

-Разплакахте го, милорд.

-Той пък да ме слуша. Ела тук.