Далеч от Лондон.

-Няма да ставаш ще спиш.

-Игра.-искаше да играе.Мъчеше се да стане.

-Нали искаш да спиш?

Разплака се, никой не му помагаше да се изправи.
-Не искааааааааам!-изпищя с цяло гърло.

-Добре, добре. Играй! Деца!-Изправи го.-Ето играй си!

Плачеше, не искаше да му се карат.

-Сега пък защо плачеш!

Отново легна, само че по корем и си обърна главата на др страна.

-Какво сега ми се сърдиш?

-Да.-сърдеше й се xD

-Защо?

-Кака лоша.-разтри си очите.

-Аз ли? Защо?

"Защото ми се ядосваш.", ей такова изражение имаше. xD

-Оу. Какво имаш впредвид?

Изпищя.Погледна го.Намръщи се ~~> а сега точно Сиел! xD
-Кааааааааако!

-Ох! Точно като баща си =.=!

Оплези й се.После се зарадва.
-Тати, мой тати! ^_^ ТААААААТИ!-изпищя.

-Ей! Езичето.

Гледаше я.Не разбра какво има в предвид, продължаваша да й се оплези.Продължаваше да я гледа неразбиращо.

-Не ми се плезии.

Раъсърди й се.Той толкова я харесваше, а тя не му даваше да се оплези xD

-Сега пък какво бебе?

-Како.-искаше тя да легне до него, направи й място.

-Но тук неможем и двамата.-Все го и го сложи на дивана.