Къщата на Yō Miyagi

-Не съм човек на когото трябва да приличаш.

-Защо?

-Аз съм лош човек.-засмя се.

-Не си!-Осмели се да го целуне.

Беше изненадан и дори не се дръпна.

Той също се изненада. Но продължаваше да го целува.

Подда се на импулсаи го целуна.

Изненада се още повече. Целуваше колкото може.

Притисна го в себе си.

Изчерви се.

Отдели устните им.

Погледна го. Беше червен и много сладък.

Гледаше го и изпита силно желание да го притисне отново,но всъщото време изпита и ужасен страх каращ го да побегне.

Легна на гърдите му.

Погледна втренчено лицето му.Прокара пръсти през косата му.

Хареса му. Целуна бузата му.

-Шинобу...

-Да?-Погледна го.

-Трябва да....трябва да се храниш по-добре.Прекалено си тъничък ще вземеш да се счупиш или разболееш.

-Няма... Ако се разболея ще се натъжиш ли?

-Хм.Определено няма да ми хареса.

Зарадва се.
-Обещавам няма да се разболея. За теб!

-Добре.

Искаше пак да го целуне. Понечи се, но спря.

Погледна очите му.Придърпа лицето му към своето и го целуна.