Градът

Гледаше. Учуди се. Очите и се насълзиха. Сега Джулия беше тук.

Погледна Фей.
-Добре ли си Фей? Ти Джулия.-Но тръгна към Джулия.

-Спайк.-изправи се на колене и го прегърна.

Стоеше. И вече падна на земята. Но само върху коленете си.

Чу Фей. Но не можа да остави Джулия.

Джулия го пусна.
-Помогни на Фей.-изправи се.-Аз съм добре.

Погледна Джулия.
-Сигурна ли си?

-Да, Спайк.-погледна Фей.

Кимна. И помогна на Фей. Взе я на ръце.

Не искаше вече!. Но се чувстваше истощена.

Започна да го ревнува.Прегърна Спайк отзад без да пречи да държи Фей на ръце.
-Липсваше ми.

Фей се облегна на Спайк. И гледаше Джулия. Сълзи блеснаха в очите и.

Вървеше.

Отдръпна се.

-Джулия?-Погледна я.-Защо се отдръпна?

-Не искам да преча, докато я носиш.

-Не ми пречиш?

Не каза нищо, погледна настрани.
-Да, но... все пак.

Плачеше.

-Добре... Както желаеш.-Усети оплите сълзи на Фей.

Тя погледна Фей и видя, че плаче.Забави крачките си и вървеше зад тях. "Мамка му, тя не беше така.Нямаше ме за седмици, доста се е променила, за да накара Спайк да свикне с нея.", продължаваше да гледа настрани.

-Фей? Добре ли си?

-Боли ме... Добре съм. Дай ми цигара.

Вървеше след тях.

-Добре.-Даде и една цигара. Запали я.

-Благодаря.

Въздъхна.Даже не се зарадва, че е тук.

-Джулия ела.

Погледна Джулия. Нямаше право да им пречи.

-Да, тук съм Спайк.-каза разсеяно.

-Ела до нас.-Каза Фей.

Погледна я.

Погледна Фей.
-Да... Добре.-изправни крачките си с неговите.

Погледна я. После погледна Фей.

Фей също ги погледна.