Градът

Нещо се засегна в гърлото й, очите й пареха от сълзите, но все още не плачеше, гледаше настрани.Никога не се беше чувствала така.Но сега го ревнуваше... Бяха твърде близки с Фей.

Тя беше пияна. Иначе нямаше да е така чувствителна.

Беше изморена и се облегна за момент до най-близкото дърво.
-Аз ще ви настигна.

-Ела!

-Спайк... Ще ви настигна.-но се замисли и отиде при тях, за да не ги остави сами.

-Спайк заведиме в училището.

Взрвеше до тях.

-Добре спокойно.

-Спайк, после да отиваме у нас?

"Не!"
Но не можеше да го каже.

-Да.

Усмихна се.

Намръщи се.

-Много ли те боли?

Тя също се намръщи.

-Да.

Погледна Джулия.

-Какво има, Спайк?

-Нищо... Спокойно момичета...

"Тск! Какво спокойно!?"

-Да, спокойна съм~ поне аз! Още колко има до академията?

-Още...

-15 минути...-Каза провлачено и студено Фей.

-Добре.-също каза студено и се намръщи.

-Хей какво ви става?

"То е очевидно какво ни става!"
-Нищо.-погледна Спайк.-На мен нищо не ми става, но...-реши да млъкне.

Тя също не каза нищо.

-Браво... Успокойте се.

Намръщи се.
-Да, аз съм спокойна!-каза малко нервно.

ПОгледна я.
-Д-да...

Усмихна се мило на Спайк.
-Винаги съм спокойна при теб.