Гората...

Погледна Гаара кръвниш и започна да обмисля как да го убие.

-Чао.-каза на Шей-Лин и започна да си мърмори под носа за мъжете и какви идиоти са те.

-Чао... Ще ми липсваш Гаара.-Отиде до брат си.-Какво?

Настигна Темари.
-Какво си мърмориш?

-Напълно сериозен съм малкото.Не искам да излизаш с него.Като се прибера хубаво ще си поговорим.

-Мърморя си колко непоносимо е да имаш братя и какво напаст са те.И че животът щеше да е много по-лесен ако не си пъхаха носовете навсякъде.

-Добре =.=! Но сама, за говоренето. Не смятам да скъсам с Гаара.-Обърна се.

-Тези думи ще ги имам в предвид.

-Подяволите!Жените са толкова проблемни.

-Бих предпочела да се вслушаш и особенно в последното изречение.

Тя се върна тическом при Шикамару.
-Шика... Хокагето каза да отида с вас. Не е ли е страхотно ^_^?

-Не обърнах много внимание на глупостите на сестра си.

-Проклета да е преизпооднята.Ще стоиш по далеко от него.Ще стоиш само до мен.Ясно ли ти е?

Изкрещя се силно и пронизително.
-Писна ми от теб и от всички мъже!-Обърна се тръгна в друга посока.

-Какво стана?-Тръгна към вика.

-Какво й става сега?!-тръгна след нея.

-Проблемно.-следваше сестра си по петите.

-Мъже!Тъпи говеда!Всичките са един дол дренки!Мразя ги!-Тръгна към Суна по заобиколен път.-Само да намеря достатъчно висока скала ще ги метна всичките от там.-нареждаше ядно.

Тя стигна Темари.
-Ъъъ... Какво стана...

Гаара също я стигна.
-Чакай!

-Какво стана жено?Да не би да си счупи нокът и да разбра,че трябва да оставиш работата на мъжете.

Ветрилото й се стовори с всичка сила върху главата му.
-Идиот!Говедо.-Обърна се и продължи да ходи.-Мъже.

-Шикамару? Добре ли си?-Отиде до него.

Хвана Темари.
-Спокойно бе, момиче!

-Проклета жена.-но ъгълчетата на устата му трепнаха и леко се повдигнаха.