Кафенето

-Момичето изля колата в/у мен.Нищо важно.-усмихна се.

Седна.

Седна до него.

-Какво става?-Погледна Лю и кърт.

-Нищо спокойно.

-Тя е от нашия клас. Нали ти казвах новото момиче.

-Нищо не става.-погледна Лес.

-А, тя ли е?Запознахте ли се вие?

-Е,как върви рисуването?Има ли нещо нова да видя?

-Охо! Много. Кърт ми помогна много.

Погледна реакцията на Лю.

-Ъм. Винаги Майк.

-Не още. Знам, че се казва Денис.

-О, значи Кърт ти помогна.Добре, добре.-намръщи се.

-А...Красиво момиче.

-Браво на теб Кърт.Само ми кажи как си издържал на непрестанното му дърдорене?Може да убие човек.-засмя се и разроши косата на Майк.

Намръщи се.
-Косата ми =.=!-Оправи си косата.

-Не беше лесно.-Засмя се.

Извади фотоапарата си. И ги снимаше.
-Мн сте сладки ^_^.

Гледаше към прозореца.

-Да знаеш така ти отиваше повече.-Каза развеселено.-Обзалагам се,че не е било лесно.

Намръщи се.
-Никой не ме обича!-Разплака се.

-М-майк.-Лес отиде до него. И го гушна.

-Кхм! Лес не ме карай да ставам!

Дръпна я до себе си. Беше маалко грубо.

Леко си го гушна.
-Ъм...спокойно...Аз си те обичам?

Изчерви се.
-Наистина ли ?

Погледна Лю. И се намръщи.

Намръщи се също. Но гледаше Лес.

-Стой малко мирна!-Каза на ухото и.

-Ми да за какво иначе са приятелите?Пък и ти си ми най-добрият приятел.

-И ти! Може ли да те наричам батко!?-Гушна го.

Гледаше ги. Погле се обърна към Лю.
-Добре!

-Какво си говорите?“

-Нищо!

-Ммм щом искаш можеш.Само нали няма да плачеш пак?Притеснително е.

-Не няма ^_^-Гушкаше го много силно.

-Ще го удушиш =.=!

-А теб защо те засяга!?-Попита ревниво.

-Защото са съученици. Нищо друго!

-Тя е правааааа......Майк не мога да дишам!!!

-Оу! Извинявай.-Пусна го. Но му хващаше ръката. По точно гушкаше ръката му.

-Малко прекалявай Майк. Ти също Лю!

Намръщи се. Никой неможеше да се кара на Лю.