Кафенето

-Знам... Ама ми се скара =.=!

Гледаше ги страно. И се разтрепери.

-Няма ли да кажеш нищо! И ти се примиряваш със съдбата си нали!?

-Съжалявам.Не исках.


-Не се примирявам с нищо,хлапе.Нямаш ли си друга работа освен да си играеш тук?

-Добре ^_^.

Намръщи се.
-Не си играя! Искам те!

Усмихна му се широко.


-Аз пък искам да съм Дядо Коледа ама не става.

Също му се усмихна.
-Хайде да си купим голяяяяяям шоколад.

-Дядо коледа!? Откъде се сети за трова =.=!?

-Добре.Аз черпя.


-Беше просто метафора.Защо просто не ме оставиш на спокойствие хлапе?

-Супер!-Хвана го и тръгнаха да купуват шоколад.

-Защото те О-БИ-ЧАМ! И съдбата така иска!

Взе му най-големият шоколад който имаха.


-Ей хлапе,мисля че прекаляваш с "Наруто".

-Йей! Йей!-Скачаше.-Ще ти направя рисунка ^_^. Музикална рисунка!

/Хохохо xD/
Намръщи се.
-Не! Нямам време да гледам TV или да чета манга =.=! Зает съм да мисля за теб!

Засмя се и го разроши.


-Каква загуба на време.

-Ще ми развали причерската. И момичетата няма да искат да ги рисувам.

-Защо!? Няма да се измъкнеш от мен този път! Нашата съдба е да сме заедно.

-Спокойно момичетата ще продължат да си те искат.


-Не знам дали ти е ясно,но аз съм 1000% хетеро.Така че нищо не ни е писано.

-Знам! Аз не сам съм секси, но и сладък ^_^

-Не бъди сигурен!-Примести се до него.

Завъртя очи.



Премести си стола на по-далеко от него.

-Приознай си ^_^

Той също. Но към него.

-Да призная какво?



Пак си примести стола по-далеко от него.

-Че съм сладък. Не само секси...

Намръщи се. Хвана стола му и го дръпна към себе си.

-Добре сладък си.Сега доволен ли си?


-Ей!

-Да ^_^-Гушна го. И пъхна шоколада в джоба си.

-Какво? Виж кафенето е пълно с... Знаеш с какви... Не правим впечатление.-Дръпна го повече.

-Радвам се.


-Пълно е с ученици и не отговарям какво ще направя ако не престанеш!-Освободише.

Намръщи се.
-Мияги! Знаеш, че не можеш да избягаш от съдбата си?

Гушна ръката му. И погледна момичетата.
-Здравейте милички!

-Само гледай.Ако това беше всичко имам работа за вършене.


Погледна момичетата и сви рамене.

-Не са ли сладки ^_^!? Моите гълъбчета.

-Добре...-Каза много, много, ама много тъжно. И също толкова много тъжна физеономия.

Полат погледна сетсра си.
-Какъв час имате?

-Не измърмори.


-О я не ми пробутвай тази физиономия господинчо!!!