Кафенето

-Защо =.=!?

Намръщи се.
-Защо?-Шинобу.

Не каза нищо.

-Ами не ги намирам за сладки.


-Просто така.

-Защо? Дане би да имаш приятелка, която аз незнам T_T.

-Добре... Аз да не те задържа.-Каза отново тъжно и с тъжна физеономия.

-Може и да имам.



-Чудесно.Приятен ден Хлапе.-Събра си нещата и тръгна.

-Ъм... Имахме математика... Но учителят отсъства.

-Защо аз незнам!?

Телефонът на Мияги звъна.

-Значи имаш свободен час?

-Защото не те засяга?И всъщност нямам,но ако искам мога да си имам.


Вдигна си телефона.
-Мияги слуша.

-Искам да си имаш. Не искам да си сам през нощта.

Погледа Мияги.

-Мияги. Аз съм декана. Ще те помоля нещо.

-Харесва ми да съм сам.


-Разбира се.Какво ще желаете?

-Е, ти си знаеш!

Гледаше го още.

-Шинобу за няколко дена да остане у вас?

-Да.


-Шинобу?Имате предвид синът си Шинобу?Този Шинобу да остане при мен?

Намръщи се.

-Да! Не познавам друг Шинобу! Няма да е проблем нали?

-Не се мръщи.


Преглътна.
-Разбира се декане.Не е никакъв проблем.

-Добре!-Усмихна се фалшиво.

-Благодаря ти. Нямаше да има нужда, ако харесваше приятеля на дъщеря ми...

-Когато срещна подходящата ще си първият на когото кажа,но дотогава не ме притискай.


-Не се притеснявайте.От моя страна няма никакъв проблем.Стига на момчето да не му пречи,че ще остане да старец като мен.

-Дообре...

-Не се притеснявай. Аз каквото кажа това е длъжен да прави. Поне докато порасне.-Засмя се.

-Добре.Какво ти има?



Засмя се фалшиво.
-Разбира се.

-Нищо...

Гледаше го любопитно.

-Благодаря ти отново Мияги. Ще го имсм впредвид!-Затвори телефона.

-Щом казваш...


Погледна Шинобу и си прибра телефона.

-Какво има?

-Кой беше!-Попита ревнививо.

-Нищо.


-Баща ти.-въздъхна тежко.

-Щом казваш...

-Какво каза!?

-Ъм...Какъв е новият ти проект?


-Казе,че се налага да пътува извън града за известно време и помоли да останеш при мен.-каза през леко стиснати зъби.

-Незнам. Мисля' да почна с фотография, за да рисувам не познати.

-Наистина ли!?-Очите ми светеха.