Кафенето

САедна. Незнаеше защо, но Лю винаги го е плашиш. Особено, когато беше ядосан.

Усмихна се.

-Браво! Защо се скарахте най-добри приятели сте!

-Той започна.-каза като 3 годишен.


Стоеше на масата с опулени очи."Този трябва да е терорист......Да определено терорист."

-Стига... Ще ядосаш Лю!

Погледна Лю. Той вече се беше ядосал.

Прозя се.
-Днеска сте страни.

Гледаше го.
-Това е съдба!-Спомни си за 1 път, когато се видяха.

-Ще е добре!

-Че какъв е проблемът да се караме.Ние сме приятели.Можем да си се караме.Накрая и без това се сдобряваме.


Все още го гледаше странно.
-С-с-съдба?

-Да правилно.-Гушна го

-Да съдба! Помниш ли, когато ме спаси от онези хулигани? И беше годеник на сестра ми!?

Също си го гушна.

-Да.Но това не беше съдба.По скоро случайност.Направих това което беше правилно и бих направил за всеки.

Целуна го.
-Здобрихме се!

-Но ти спаси мен!

-Стига сте се правили на гей =.=!

Завъртя очи и потупа Майк по рамото.


-Това е просто случайно стечение на обстоятелствата.-Все още беше в шок.

Разплака се.
-Не съм гей!

-Съдба! Разведе се със сетра ми. Това също е съдба!

-Какво стана сега!

-Разбира се,че не си гей Майк.


-Разведах се със сестра ти,защото се разведах.Точка по въпроса.-"Това момче наистина е терорист.

-Да не съм!

Намръщи се.
-Това се нарича съдба! Обичам те! Влюбен съм в теб още от 1 път!

-Престани Майк! Да не си дете!?

-Ами да той си е дете.


"Определено терорист."
-Може ли да говориш по-тихо и не е съдба просто съфпадение.И това твоето да не е някаква шега?Решил си да си направиш една хубава шега със стария професор.Е ще ти кажа нещо.Не става.

-Не съм!

-Няма да говоря по-тихо! Не се шегувам! Трябва да сме заедно това е съдбата!

Кърт се обърна към страната двойка.

-Добре, добре не си!-Ревнуваше Кърт. И го обърна напред.

-Спокойно Майки.Ето ти бонбон.-подаде му.


-По-тихо!!!И не ми е писано да съм с теб!Не ми е писано да бъда с момченце!!!

-Йей! -Взе бонбона.-Имаш ли и близалка? Шоколад?

Намръщи се.
-Ще бъдеш с мен и толкова! И не съм малко момче! Имал съм много връзки с момчета. Ни винаги си мислех за теб!

-Ей да не съм ти Магазин не нося близалки и шоколад.-но му подаде още един бонбон.


-Тогава се върни при някой от многото си гаджета момчета и ме остави на мира.

Погледна го. Щеше да се разплаче.

-Не! Искам теб!-Каза малко по-високо.

-Майки,какво стана?Не плачи!-гушна си го да го успокои.



Разтри слепоочията си."Това хлапе е напаст!"

-Защо ми викаш?

-Ей, Джей имаш голям проблем с малкия.-Кърт.

Г;ледаше го намръщен.
-Ще си мой!-Каза много решително и с тих и спокоен глес.

-На мен ли го казваш.-обърна се към Кърт.После към Майки.-Не исках да ти викам.Извинявай.


Поклати глава невярващо.