Кафенето

-Лизи той е човек как ще го убиеш?

-Това ми е работата.Сега се махни изблъска го от пътя си и довърши започнатото.

Той я гледаше. Направи няколко крачки назад. Преглътна не можеше да повярва.

Прибра оръжието си и го погледна.
-Сега най-накрая ще ме оставиш ли сама?-попита тихо.

-Да.-Той изтича и се махна бързо от заведението.

Въздъхна и погледна тялото което лежеше до нея.Коленичи до него:
-Съжалявам.Не беше нищо лично,но просто това ми е работата и ако аз не бях направила това на теб щяха да го направят на мен или на семейството ми.

Изчисти тялото от всички следи,които можеха да го свържат с нея или Кърт.Премести го и отново каза:
-Сажалявам.-след това си тръгна.

Лизи и Джей влизнаха и седнаха на една маса.Дадоха поръчките си и скоро им ги донесаха.Дълго време след това мълчаха.
-Джей,искам да те попитам нещо.-наруши тишината.
-Кажи какво има.Нали за това са приятелите.
Тя отвори уста да проговори,но пак я затвори и замълча.

След известно време.
-Имал ли си чувството,че някой друг определя какво да правиш,че не ти взимаш решенията.Сякаш някой ти е в главата и колкото и да се бориш не можеш да го изхвърлиш или победиш.Сякаш губиш контрол над живота си и не можеш да направиш нищо.Как трябва да живееш след като нямаш причина за това?Как трябва да живееш ако не го заслужаваш?
Той я гледаше и мълчеше не знаеше как да отговори.

-Как да спреш едно чудовище ако,ти си самото чудовище?Как да бъдеш себе си ако всички те гледат,но винаги виждат едното ти лице,а другото или не искат или просто не виждат?Защо този който уж иска да ти помогне всъщност те използва?Защо никой не те обича достатъчно,за да погледне през маската?Или по скоро защо никой не те обича достатъчно силно за да ти помогне?Защо тези които уж те обичат имат един образ създаден от тях и не те виждат по друг начин?Защо тези които уж те обичат винаги си тръгват и те оставят абсолютно сам и безпомощен?Защо...Защо когато си сам боли толкова много,че искаш да умреш от болката,а никой не го е наистина грижа за теб?
Той я слушаше,но не можеше да намери отговор който да отговаря на всичките й въпроси.
-Може би просто живота е такъв,но все пак никога не може да си абсолютно сам винаги има хора които ще ти помогнат.Приятелите ти винаги са до теб дори не винаго да го разбираш.Поне така мисля.

Главата я заболя ужасно и гласът сякаш я разяждаше от вътре.
-Аз...Ти си идиот Джей!Няма такова нещо като приятели.-каза грубо.Разтърси глава.-Съжалявам...Аз...Ще се видим после.-Остави банкноти на масата и бързо си тръгна.

Гледаше недоумяващо след нея.Постоя така известно време и след това също си тръгна.

Пристигнаха и седнаха на една маса.

-Ти какво искаш?

-Два двойни хамбургера,два двойни чийзбургера,пържени картофи,пилешки хапки,паниран кашкавал,торта,сладолед,голяма кола и шоколадов шейк.Ти какво ще искаш?

-Лол.Много си гладен май?Аз искам само един сандвич и млечен шейк.

Усмихна се нервно.
-По-принцип си имам голям апетит.

Сервитьорката дойде и си поръча.
-А и тренираш много.

-Дааа.Но е забавно,а и тренирам това което харесвам.Какво по-хубаво от това да се занимаваш с това което обичаш и харесваш?

-Да сигорно.
Сервитьорката донесе поръчката.Отхопа от сандвича.
-МММММММ.

Започна да се храни.
-Ако искаш нещо взимай без да се притесняваш.

-Не благодаря.

-Добре.-сви рамене и продължи да се храни.

-Може някой път да дойда на твой мач.

-Ще се радвам да те видя на не само един мач.^^

Усмихна се.