Кафенето

Изяде си всичко въздъхна доволно.

Подалжи да се храни.
-Изглеждаш доволен.

-Да чувствам се неизмеримо щастлив когато съм сит.

Изаде и последната хапка.

Барабанеше по масата.

Засмя се.

-Е Лори.Искаш ли някой път да ти дам уроци по баскетбол?

-Може.

-Ееее...

-Ти какви пред мети в училище харесваш?

-Математика,но учителят ни е малко чалнат,ама нищо.

-Данеби учетелят ти да е професор Тралала?

-Точно той.Не знаех,че позволяват на такива хора да преподават.

-И аз малко е ШАНТАВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

-Според мен не малко,а много.-засмя се.-Искаше да не дава да четем някаква глупава книжка.

Засмя се.

-Не мога да повярвам,че този "човек" ще ме научи на нещо.

-Да и ни написа задачата 9+1 която е от първи клас

-Не ме учудва.На нас ни беше дал 1+1.

-Странен учитил нас ни караше да се целим с тебешири.

-Нас пък ни караше с химикали.

-И мен не ме учудва.

-Странно същоство,но пък е забавен.

-100%

-Ей,ъм...чудех се...Искаш ли да излезнем някой път.На кино,или на вечеря може би...?