~Домът на Сейбър и Широ~ ^_^

-Широ!-Раздразни се.

-Мами!

Реши да си търси още една работа.

Тръгна след него. Държеше Артур.
-Широ защо му се сърдиш?

Гушкаше Сейбър. И се облегна на гърдите и.
-Мами гуш!-Искаше гуш. И си клатеше краката си.

-Не му се сърдя.Ще си търся още една работа и ще му купя мече само с едната заплата.Щом той това иска.

-Широ стига с глупости. Няма да правиш такова нещо.

Гледаше Сейбър. И се сгуши в нея.

-Защо пък не? Като нямам пари как да му купя мече? Когато пак нямам пари, не искам да каже пак "Тати не ме обича." =.=

-Широ той е още малък... А и е нормално да иска подаръче, че проходи.

-Мама?-Разплака се.

-Ами нямам пари...

-Да разбирам те...-Гушкаше Артур.

-Аригато...-за 1-ви път му се струваше, че САейбър не го разбира.-Нека, поне имам пари от баща ми.Ще му купя мече.

-Не Широ.-За 1 път и се струваше, че Широ е ядосан.

И й се стръваше правилно.
-Вие ще дойдете ли?

-Не Широ!-Каза сърдита. И влезнаха в стаята му.

Погледнба след нея.Е, все пак по-добре беше Сейбър да му се сърди, отколкото Артур.

Гушкаше го.
-Да продъжим ли с разказа.

Отиде. И след малко се върна. xD
С мече...
Едно голямо, пухкаво сладко мече.

Гушна СЕйбър.
-Мами...-Беше сърдит на Широ. Не, че не му купи мече.

-Какво има ангелче. Нали искаше мече?

-Ето ти мече, купих ти... Артур.Какво има, защо се сърдиш?
/Al gozun doysun xDDDD/

-ШИро! Говори му по мило!

-Добре де, говоря му, но той се сърди и не иска да ме слуша.-коленичи до него.-Какво има, ангелче? Защо се сърдиш?

-Караш на мама...-"Защо се караш на мама?"

-Аз не се карам на нея. о_o Кога съм й се скарала?

-Сега.

-Не, ангелче.Аз не й се карам.

-Караш на Арчи...