~Домът на Сейбър и Широ~ ^_^

-Виж ангечлче, разплака и Арутр.

Плачеше.

-Защо плаче!?

-Защото е гладен сиг затова.Майки недей.Не плачи, ангелче.

Спря да плаче.

-Гладен ли е?

-И аз мам.

-АМи сигурно да.Гладен ли си, ангелче?

-Мамамама.-искаше мам.

-Какво яде?

-Искам и аз!

-Ами нещо меко? ^^" Пюре, но той яде само домашно.Ако сега нямаш аз ще му купя като се приберем.-усмихна й се.-И Арутр е гледане.

-Мам!-беше гладен.

-Ъм... Да го кърмя?

Погледна я.Усмихна се.
-Да, да може.Разбира се, но ако искаш 1-во Арутр.

Зарадва се, защото разбра, че ще мам.

-Спокойно. Артур не е гладен просто, защото чу.-Взе Майки от него. Хвана Артур за ръката. И влезнаха в стаята на Артур.

-Мам!

Майки хвана пръста на Сейбър.

-Добре миличък. Първо да нахраним Майки?

-Добре!

Искаше да хапе пръста й.

-Мнохо хапеш!-Целуна го.

-Не уф мама =.=!

Зарадва се.Ухапа бузата й.
-Мам?

Засмя се.
-Аз не съм мам.-Защочна да го храни.

Артур си подреждаше играчките.

Ядеше.И постави едната си ръка п/д гърдите й./Опипваше я ;о бъзик хД/

Усмихна се н Майки и на Артур.

-Мами аз чистя.

Ядеше бързо.Беше много гладен.

Галеше главичката му.
-Браво на тен Артур.-Усмихна му се.

Зарадва се.

Ядеше.И размаха с ръце.

Целуна го по главичката.

Засмя се. И го целуна.
-Ела Артур.

Изтича до нея.
-Мам!