Имението на Кимура

-И аз.

Усмихна се.Галеше бузата й.

Целуна го по бузата.

Усмихна се.Прегърна я мааалко по-силно.

-Вниавай... Бебето...

-Да, внимавам.

-Знам... Обичаш ли го?

-Кое? Бебето ли? Още го научих преди няколко дена.Не бях готов за баща толкова рано.Не, че сега не го искам.Напротив.

-Не го обичаш.-Разплака се. И се отдръпна.

-Не съм казал такова нещо.Нали ти казах, че преди няколко дена те научих, че си бременна, а и не бях готов да бъда тате.Не съм казал, че не го искам!

-Питам дали го обичаш! Защо сте толкова безразлични?-Плачеше.

-Аз ли съм виновен, чеъм такъв? Просто от малък ме отбягват, ми се сярдят и ми се ядосват.Е, кажи как да съм?

-Това е твое дете! Не не на еди-кой си!

-Не съм казал, че не е мое! Да, наистина го обичам толкова много, но не мога да призмнавам!

-Защо? Ето, че призна...

-Да, признах го.Ама преди това не исках.Баща ми не се е радвал много, когато е разбрал, че мама е бременна и аз реших, защо и аз да се държа така с детето ми.

-Ти защо трябваше да си като него?-Плачеше.

-Не съм.-погледна я.-Може би...незнам...Може би имам характера му.

-Защо?-Плачеше. После спря да плаче.

-Незнам.Не съм искал аз.-изтри сълзите й.

-Можеш да се промениш!

-Нали се опитвам? Поне мислех, че ти ще ми помогнеш.Но явно съм сгрешил.

-Опитвам се, но винаги ми се караш. Какво очакваш от мен!?

-Карам ти се, защото и ти понякога ме ядосваш.Не съм луд, за да ти се скарам така.

-Защоте дразня? Ти сам се дразниш...