Имението на Кимура

-Искам вкъщи мамо! Тук никой не ме обича!

-Sana hesap m1 verecem lan hayvan herif!? Дойдох да те поздравя! Но от теб няма да стане човек сине!

-Обичам те.

Повдигна си веждата въпросително.
-какво има? За кое да ме поздравиш? И защо да не стане нищо от мен?!

-Но само ти... Нека. И аз те обичам. Стига ми.-Згуши се в нея. И продължаваше да плаче.

-Не казах нищо! А човек! Аз съм ти баща! Научи се малко на обноски! Къде е момичето?

-Разбира се, че те обичам.

-Не знам.Май е при майка си.

-Да спим мамо...

-Добре... Сега си лягай...-Излезна от стаята.

Майка му остана до него.

-Добре, да спим.

Такуя погледна майка си.
-Ще легнеш ли до мен?-отново легна.

-Не си ли малко големичък. Но добре.

Затвори си очите.

Галеше косите й.

–Не ме ли искаш, мамо?

-Как да не те искам.-Легна до него.

Заспа.

Усмихна се, продължаваше да й гали косите.

-Не знам.Никой не ме иска.

Засмя се.
-Вие от стоене заедно със Суки заприличахте. Защо никой да не те иска?

Спеше си.

-Баща ми не ме иска, знам!

-защо така мислиш? За това ли и ти не искаш твоето дете?

-Не знам.Искам детето ест.Но татко не се държеше добре с мен преди.Заради енго имам такъв характер.

-Можеш да го промениш...

-Изведнъж не се променя, мамо...И ти го знаеш добре.

-Да. Но към тях можеш по-внимателно нали?

-Опитвам се, мамо.-въздъхна.-Моля те, опитвай се да ме разбереш!

-Разбирам те сине!

-Да...Дано да е така.Защото мисля, че само нея я подкрепяте.

-Не! Тя е чуждо момиче... И е бремена. И след време ще ни стане снаха...

-Знам, че е бременна.Опитвам да се държа добре, но и тя малко да положи усилия.

-Тя си беше чувствителна. А сега е още повече... И трябва да и се извиниш. И да правиш неща, които иска от теб... Ще изтраеш! Ще си изгубите така детето!

-Искам и тя да се държи така с мен.Винаги ми казва, че ей така просто се ядосвам и й се карам.Все още не съм луд, за да се ядосвам така!

-Това не е лудост сине... Всеки може да се ядосва ей така... А и помня, че я беше ударил...