Имението на Кимура

-Не съм казал, че не искам да говоря.Но просто и ти можеш да внимаваш повече.

-Сега съм чувствителна още повече! А!

-Но и преди можеше да е така!-даваше й лекарства.

Взе лекарствата. И нищо не каза. Изпи ги. И остави чашата на шкафчето.

Наръщи се...отново.

Легна удобно. И галеше корема си.

Застана ред прозореца.

Повдигаше и се. Изправи се, И тръгна към банята.

Погледна след нея.И се намръщи още повече.

Излезна от банята. Заболя я корема отново. Излезна и от стаята.

Въздъхна дълго.И се хвърли на леглото.

Отиде до майка си. И легна до нея.

Тя я прегърна.
-какво има?

-Мамо! той не обича бебето!

-Кой? Такуя ли?

-Да мамо...

-Обича го.Но не знам защо така се държи?

-Не го обича.-Плачеше.

-Как няма да обича детето си? Може би, не иска да го покаже.

-Защо? Мамо мога ли да спя тук?-Згуши се в нея.

-Ъм... Има много важно нещо.

-Какво?

-Да, разбира се.Не знам.Сиг много неочаквано научи, че ще е баща.Може би, още не е готов.Но аз познавам Такуя.Много си обича детето, но просто характреа му е такъв.

-Не го обича... Не ми дава да се прибера у нас...-Плачеше.

-Ъм... Синът ти ще си има дете...

-Какво!?-Излезна от стаяна.

-Това какво общо има? Ето, обича го и затова не искате да се приберете.

-Не! Няма с кой да се заяжда!

-Къде!?-Тръгна след него.

Влезна в стаята му без да почука.

-Не е за това.

Изправи се.
-Какво има? Защо не почука на вратата?