Имението на Кимура

-Махни се!-Сви се на топка.

Игнонира я.
-Какво й стана изведнъж?

Прегледа я.Погледна Такуя.После Суки.
-Нали Ви казах да не се нервирате толкова?

Обърна се на другата страна.
-Махни се!

-Не можете ли да й напишете лекарства, само че да не вреди на бебето.Не те и пипам даже! Престани!

-Господине! Успокойте се.Не правете така.Ще й написа нещо.

Плачеше.
-Няма значение!

-Добре, кажете какво трябва.

Написа на една бележка.
-Разбира се, най-важното е да се държите по-внимателно.

Сци се на кълбо.

Погледна Суки.
-Добре, ще се старая.

-Добре.-погледна Суки.-Добре ли сте?

-Да...-Не беше. Но беше по-добре от преди малко.

-Ще си пиете лекарствата.Да не забравите?

-Добре...

-Добре тогава.Довиждане.-тръгна.

-Довиждане.

Викна иконома, за да купи лекарствата.

Намръщи се отново.
-Защо винаги караш хората да правят нещата за мен и за бебето ти?

-Не съм длъжен да купувам аз лекартсва, тъй като имаме иконом затова.И не само за теб и за бебето.

-Добре повече нищо няма да ти казвам...-Каза малко по-спокойно. И плачеше. И галеше корема си.

Въздъхна.
-Извинявам се.

Не каза нищо. Държеше се за корема.

Намръщи се.

-Защо ми се извиняваш?-Хвана се за корема.

-Защото не исках да стане така.И съм...виновен затова.

-За теб има ли значение.-Направи измъчена фоизеономия.

-Щом се извинявам има.Ако не ме дразнеше, както сега, нямаше да стане така.

-Вече няма да си говорим,. И няма да те дразня.-Каза измъчено. И се разплака отново. Започна трепери. Бееше и гадно.