Имението на Кимура

Погледна след нея.
-От бременноста е...Сега добре ли си?

Излезна от банята.
-Добре съм... Не мисля, че е от това? Защо ме боли корема? Много...

-Добре ли си? Отиваме на лекар.

-Добре съм... Не искам да лекар...

-Това не е за теб, а за бебето.Трябва да отиваме, за да сме сиг дали е добре.

-Добре... Правете каквото искате.-Взе якето си. И тръгна долу. Излезна вънка. И облече якето си.

Слезна при нея.
-Суки! Къде да отиваме без теб, нали ще прегледат бебето?!

-Да. Отиваме...

-Да викнем ли и Такуя?

-Не!-Каза нервно. Защото не го искаше да дойде с тях. Беше му ядосан. Тръгна към колата. Беше ядосана на всички не само на Такуя.

-Добре!-тръгна след нея и също се качи на колата.

-Мамо вече съм добре... Няма нужда.

-Все пак трябва да се уверим и за бебето.

-Да.-Отново и се повдигаше.

-Суки, добре ли си?

-Да поне така мисля... Повдига ми се отново.

-Да, това честно се случва.

-Знам.-Бяха в болницата.

Прегледаха я.

-Е? Има ли нещо сериозно.

-Не.Но ще е по-добре и за бебето, ако не се ядосвате толкова много.-каза и др неща.

-Да... Но аз не се яосвам сама... Бащата ме ядосва... И няколко хора около мен... Чувствам се самотна... И се натъжавам.

-Да, че кой се ядосва сам? Не наблягайте мн на хората, които Ви ядосват.Не чувствате ли някой бизко до Вас, който споделяте вс?

-Имах такъв приятел... Но вече не иска да говори с мен. Не иска да общуваме. Не исла да сме близки. Не иска да сме приятели може би! Не знам защо?

-Аз също не знам.Може би...не се срещате, както преди? Нямате обща тема за разговор?