Имението на Кимура

-Не искам никой до мен...-Качи се в стаята си. Зави се до гърдите си. И се обърна към прозореца. И се разплака.

-Оф...Защо така правиш, Такуя?!-тръгна след Суки.

Погледна след тях и се намръщи.

-Защо го правиш момче? Защо я разплака?

Плачеше. И си играеше с крайчето на одеалото. И плачеше.

Влезна при дъщеря си. icon_laugh2 И седна до нея.
-Суки...Не плачи, мисли и за бебето.

-Тя плаче винаги.Аз не съм, причината.

-Добре... Но е бремена... Сега всички са виновни. С мен така ставаше. Знам как се чувства... А и сигурна съм, че си поне маааалко виновен.

-Каквото й да кажа тя вика "Не.", ядосвам се така! И няма как да се сдържа без да й викам.

-Мамо... Той ме удари... Само ми крещи... Искам при теб... Моля те... Казва, че ме обича, но не видях нещо такова! Мамо моля те спасявай ме!

-Да... Но тя пък такъв характер има... Недей така... Извини и се... А и ти не си малко не винен... Знам, че си я удрял.

-Е, както нейния характера е така и моето !

-Знам, че те е ударил...-погледна Такуя.-Нищо няма да ти стане, ако й се извиниш.

-Добре, каквото каза !-демек й се извини.Погледна майка си намръщен.-Омръзна ми още от малък, нито веднъж някой да ме подкрепи! Оставете ме намира!-качи се в кабинета си.

-И мен! Моля те мамо!

-Сама ли искаш да останеш?

-Незнам...

-Аз ще стоя при теб.Може би имаш от някой нужда.

-Може...

-Ако искаш и аз ще стоя при теб?

-Да, не искаме да те оставяме сами.

-Добре...-"Защо Такуя не стои при мен!?"

-Ако искаш заспивай.

-Не искам...

-Добре, аз ще стоя при теб.

-Добре мамо.-Тазплака се.

-Какво има, Суки?

-Нищо мамо...

-Какво те натъжава? Хайде, кажи ми.

-Нищо... Просто...

-ДА?Просто?

-Гадно ми е.-Повдигаше и се.-Ще отида до банята.-Влезна в банята.