Имението на Кимура

-Никой на нокого няма да се кара или нещо подобно.-забеляза поглердна на Суки, леееко се намръщи.

-Не, няма да се карам.

-Добре... Сиогурна ли си? А искаш ли да кажеш нещо друго?

-Не, няма да кажа нищо.Спокойно.

-Нищо? Дори не се радваш?

-Нали ви поздравих? И ти знаеш, че не исках да стане такова нещо преди да се ожените, но и няма смисъл да се карам.

-Да...-Намръщи се. Такуя беше много бърз. Но защо не беше казал и на неговата майка. Погледна го.

-Но не се ядосвам, така че може да си спокойна.

Погледна Суки.Сега пък какво й имаше?

-Не съм!

-Защо?

-Защото още баща ми ще научи! Неговите родители!

-Ще се ожените по-скоро.

Погледна ги.Мислеше си реакцията на родителите си.
-Какво да кажат, след като вече е станало.

-Мамо... Не можем по-рано... Та още съм на 18...

-Ама не беше рано за...Както и да е.Преди баща ти да научи искам да се ожените.

-Да и според мен е рано.Нищо, че толкова рано ще си имаме дете.

-Да!

-Щяхте да го мислите преди...!

-Мамо!

Майката на Талуя влезна.
-А здравейте!

-Здравей, мамо.

-Здравейте.-усмихна се.

-Здрасти госпожо...

-О! Я стига с това госпожо!

Погледна майка си.

-Дообре.

-Радвам се. Защо нямате настроение деца?

-Нее, имаме.

-Имат, имат.-погледна ги.

-Д-да...

-Пак се скарахте нали!?

-Хем да, хем не.Но въпросът не е в това.

Погледна майката на такуя.

-А къде?

-Ами...

-Ще си иматг дете.

-Да, мамо.