Имението на Кимура

-ЗащО?

-Защото не се занимаваш с мен... И с бебето... Кога ще дойде мама...-Разплака се. Беше от бременоста.

Изтри сълзите й.
-Занимавам се.Сега ще дойде.

-Не се занимаваш... Само се караш...-Плачеше.

-Не се карам сега.

Бяха тук.

-Да. Но ще се скараш...

-Защо?

Влезнаха вътре.
-Изчакайте, моля.Ето, влизайте в салона.-отиде да викне Суки и Такуя.

Влезна.

-Знам... Ти ще намериш нещо...-Разплака се отново. Не искаше да се карат... Но знаеше, че ще се...

-Ако правиш така, ще ти се скарам.

Почука на вратата.

-Да?

-Винаги правиш така!-Разплака се повече. И тръгна вънка.-Майка тука ли е!?-Погледна го.

-Да, милейди.Долу е.Чака Ви.

Намръщи се.И се изправи.

Слезна до нея. И я прегърна.
-Мами.

Също я прегърна.
-Какво има? Да не е станало нещо?

-Не... Поне не много неща... Мама искам при теб!-Разплака се повече.

-Какво има? Пак ли се скарахте с Такуя?-прегръщаше я.

-Ъм... може да се каже... Защо никой не иска да говоти с мен...

-Защо така мсилиш?

-Защото е вятно... Ама да не говорим за това...

-Аз искам да знам.

-Ем... Ерик... Вече не говори с мен... Иконома на Такуя той също... Такуя винаги е напрегнат и ядосан... Чувствам се много самотна мамо...

-Сигурна има причина Такуя почти винаги да е ядосан, но вече прекалява.Къде е той.

Слезна долу.
-Здравейте, мадам.

-Ето... Мамо моля те...

-Добре...Суки, спокойно.Какво става на теб? Не беше такова момче като беше малък.Играеше си със Суки.А сега я караш да се разплаче.

Погледна я. /I don't care (шега xDDD)/
-Не помня детството си много ясно.Хората се променят.

-Мамо...-Птоестираше... Не искаше да изглежда кати малко дете.

Намръщи се.
-Добре, добре спирам.-каза го за Суки.

Усмихна се.
-Заповядайте.