Имението на Кимура

Тя седна. Не можеше да издържи права. Болеше я корема.

Тя седна до нея.
-Какво има? Добре ли си Суки?

Погледна Суки.
-Искаш ли нещо? Какво ти има?

-Добре съм.-Погледна ги.-Просто ме заболя корема. Днес го прави често...-Погледна Такуя.-"Може би бебето иска тати..."

-Защо те боли корема, знаеш ли? Отиде ли на лекар.

Също погледна Суки...въпросително.После се усмихна.

-Ъм... Н-не... Но... Ще ми мине... Спокойно... Не съм яла днеска... Нали ме знаеш...

-Суки! Недей така.

Погледна я все едно я питаше "Няпма ли да й кажем веше?"

Погледна го също. Послеш погледна майка си притеснено.

-Какво има? Искаш ли да споделиш нещо с мен?

-Ъ...да.

-Не...

-Да.-Има

-Е, кажете де.

-Ъм...Ние със Съьуки ще си имаме дете.

Изчерви се. И се напрегна. Не каза нищо.

-Д-дете? Това значи...Че Суки е бременна?!

-Да.

Отново не каза нищо.
-М-мамо...-Каза след доста време.

-Как така?!-не знаеше, дали да се радва или да се ядосва.-Поне да бяхте дочакали, докато се ожените...Но се радвам за вас...Поздравления.

-Благодаря.-погледна майка й.

Беше много червена. Дишаше учестено. Изправи се.

-Какво има, Суки?

-Къде?

-Отивам да спя...-Каза леко в транс.

-Суки, какво ти има?!-попита разтревожено.

-Добре съм...-Каза малко по-нормално.

-Искаш ли да дойда с теб?

-Не, няма нужда.Аз ще остана с нея.

Погледна Такуя...
-Искам да седя с мама...

-Добре.-седна на дивана.

-Аз ще дойда с теб, за да се убедя дали си добре.

-Не ще стоя при вас... А ти мамо можеш да почнеш с поучителната си реч...

-А, да.Но сега няма.

Гледаше ги.

-Не... Можеш... Готова съм...-Погледна Такуя. Може би леко поразнена.