Имението на Кимура

-М-моля!? Н-но... Не е ли е рано!?

Не каза нищо.

-Малко да.Но няма какво да се прави.

-Освен да се ожените по-рано.

-Не мамо!

-Да и според мен!

-Защо?

-Аз също не искам рано...

-Да рано е!

-Ама за това...

-Да...А затова не беше рано.Какво ще кажем на баща ти?!

-Рано е.Какво толкова?

-Незнам...-Каза виновно. Но за 1 път с Такуя бяха в едно мнение.

-А на твоя баща!? На твоя ще е малко по-лесно, но...

-Моя ще се ядоса, но нищо.

-Трябва да решим нещо.

-Решете каквото искате! Нито ще се женя! Нито ще махна детето!

-Ест, че няма да махаш детето! Но ще се ожените!

-Да и то рано!

-Тск! Вие няма да решите, какво трябва да правим.

-Защо? Защо нямаме право на това?

-Защото още сте малки!

-Не искам толкова рано да се оженя.

-Но вече трябва.Рано или късно така и така ще се ожените.

-Не сега! Още учим!

-Да, имаме у-ще.

-Да и това имаше, нали...Оф да бяхте мислили за после поне.

-Нека... Нали ще се женим... Нищо не пречи да си имаме дете!

-Да.

-А, когато имате у-ще не пречи детето, а брака така ли?

-Да!

-Не ме интересува, ще се жените по-рано!

-Не!

-Стрига мамо!

-Какво стига момиче... И не искам отрицанич!

-Мамо, престани! Не искам толкова рано!

-Ама не е рано за дете! Щяхте да мислите, преди...

-Това беше грешка!-Хвана се за корема.

-Грешка... Трябваше ли толкова рано?

-Все едно ние искахме толкова рано.

-Тогава да бяхтъе изчакали.

-Какво да бяхме изчака ли мамо!?

-Да не бяхте... Не можахте ли да изтърпите... Трябваше да се сетя... Още от както спите в една стая... Не трябваше да ви позволя! Но...

-Да бяхте изчакали, ти много добре се сети! Да, не трябваше да спят в една стая.

-Тск, така и така ще се оженим, няма смисък да се караме по този въпрос!

-Е станалото станало! Стига сега!

-Стига! Мига!