Имението на Кимура

-В 1 час могат да се променят много неща.

-Стига! Нищо не се е променило.-Седна на леглото от високо.

-По-внимателно.

-Защо? Изобщо интересуваш ли се?

-Щях ли да те питам, ако не сеинтересувах?!

-Не се интересуваш! Дори не носиш мляко за бебето!

-Това, че не му нося мляко, не значи че не се интересувам.

-Но това е най-важното!-Разплака се. Защото се нервира.

-Кое? Нали искаше, и ти донесоха млякото.

-Исках от теб! Не от иконома!

-Не знаех, че бременните жени много наблягат на това, кой ще донесе!

-Ами да!

-Другия път ще внимавам повече.

-По-добре да започнеш от сега!-Запрати му възглавница.

Хвана възглавницата.Погледна я.Ядоса се ужасно много.
-И ти се дръж нормално с мен! Това, че си бременна не означава, че нервите ми ще издържат на глупостите ти!

-Глупости!?-Нервира се още повече. Изпра ви се. И му запрати празната чаша.-Вече не искам нищо от теб! Омръзна ми твоите глупости!

Пак хвана чашата и я запрати на пода и то се счупи на парчета.
-И ти ще се научиш да се държиш нормално с мен, а не като лигла!

-Не съм лигла! Ти просто сам го искаш!

-Си! Държиш се разглезена!

-Може би, защото не се интересуваш от мен и от бебето!

-Интересувам се! Ти не можеш да разбереш моите чувства!

-Покажи ги тогава! Не можеш, защото ги няма! А!-Хвана се за корема. Имаше измъчен вид. Сви се.

-По дяволите!-викна иконома.-Веднага се обади на лекря и донеси вода! Суки, добре ли си?!

-Махни се...-Разплака се. Болката стана по-силна.-А!-Издаде по-измъчен звук от преди малко.

-Суки!-накара я да легне по-удобно.

Донесе водатата.И й помогна да пие.

Лекарят веднага дойде.