Имението на Кимура

-Нернам...-Очите и се насълзиха.

-Добре ли сте? Когато се натъжавате, ядосвате или каквото и да е чувство влия и на детето.Седнете, искате ли вода?

-Не.-Разплака се.-Извинете ме. Аз съм чувствителна. Не можах да се здържа. Много се извинявам.

-Да и от бременноста повече се внушават емоциите.Разбирам Ви.Не се безпокойте.Донесете вода бързо!

Раздразни се на Такуя. Защо сега той не беше с нея. Той даже не иска това дете.

Донесоха водата.

Помогна й да пие.
-Не се ядосвайте много.

-Добре... Да отбягвам ли хората и нещата, които ме ядосват?

-Да.Поне се опитвайте.Защото това вс влия на детето Ви.

-Добте.-Изпи водата. И остави чашката.-Благодаря ви.-Излезна от стаята.-Хайде мамо.

-Добре ли си? А бебето?

-Да. Каза да не се ядосвам...

-Да, не трябва да се ядосваш.

-Да. Да се приберем.

-Добре, скъпа.-прибраха се.

Влезна вкъщи. И тръгна към стаята си.

такуя излезна от кабинета си и тръгна след нея.

Не го видя. И влезна в кабинета си.

Влезна след нея.

Е вече го видя.
-Ще спя...

-Добре.Аз ще стоя при теб.

-Добре.-Беше кратка с него.

-какво има, Суки?

-Докторът каза да отбягвам хората и неащта, които ме ядосват и ме натъжават...

Намръщи се.
-Аз ядосвам ли те?

-Да... Както и аз теб...