Имението на Кимура

-Да, ударих я.Но и тя ме дразни.

-Това е грешно. Не се удря момиче. Като малко дете си!

-Съжалявам, но и аз имам нерви!

-Като бяхте малки много се разбирахте.

-Защото тогава не ме ядосваше.

-Стига. Извини и се. И тря ще ти се извини.

-Тя да ми се извини?! Ха, не ми се вярва.

-Стига. Ти извини ли и и се?

-Да май.

-Май? Мля те сине. Извини и се.

-Каззах ти, че й се извиних, но не съм сигуре.Забравих.Защо аз трябва да й се извиня? Знам, че тя после няма да ми се извнини.

-Има опастност за бебето и. И често се карате.

Събуди се. Болеше я корема. Изправи се и изтича до тоалетната.

-Добре, добре.Ще й се извиня.Но да ми отговори, както не трябва.Тогава ще се ядосвам.

-Например?


Хвана се за корема. Усети, че къри.
-Мамо!-Извика улашено.

-Махни се.Не искам да те чувам, да си го направил.Не ми се извнинявай.И такива работи.Май чувам нейния глас.-излезна от стаята.

-Суки?!-веднага изтича до нея.-Какво има?

Влезна при нея.
-Какво има?!
-
Б-бързо! Повикайте линейка!-каза уплашено и паникьосано.Разплака се.

-Така ли!?-Тръгна след него.

-Мамо кърви!-Казза по-уплашено.

-Какво има!?-ПОпита уплашено. И се обади на линейка.

Хвана се за корема. Не издържа. И припадна.

Такуя я взе на ръце.Излзна вънка.В същото времелинейната прстигна.И я качиха там.Тръгнаха към болницата.

-Оф! Како ли ще стане с това дете?

-Липсваше ми.

Майката на Такуя слезна.
-Ох, върнахте ли се деца? Толкова се радвам.

-Здравейте.

-Много се радвам, че се върнахте!