Имението на Кимура

–И аз... Но дано вс да е нормално.

–Дано...

–Ъм... Да. Дано.

–Защо дано?

–Защото ти каза „Дано” и аз потвърдих също с дано.

–Извинявай аз не разбрах. Ъм... Аз ще влезна в изпити.

–Кога?

–След седмица... Нали ще учим...

–А, да у-щето. Разбира се, че ще учим.

-Помислих, че няма, защото съм бременна...

–Не, няма никакъв проблем да продължиш у-щето.

Зарадва се. Огледа се.
-Не е ли е топло?

–Много! Не обичам лятото.

Усмихна се предизвикателно. Изправи се. Взе маркуча и го пръскаше с вода.
-Сега как е Такуя?

–Ааа.-леко се засмя. После я взе на ръце и се хвърлиха на плажа, все пак не можеше да я пръска с маркуч, за да не й е студено.

Изпищя и се засмя.
-Хей, не е честно аз съм бременна.-Оплези се.

–Нали за това те хвърлям в плажа, защото водата е по-топло.-засмя се.

Засмя се също. Кимна.
-Да.-Скочи върху него и влезнаха под водата. Боричкаха се.

Извади я веднага от там.
-Дишай, спокойно. Спасих те. Бебето как е? Да не глътнеш от водата?

Засмя се. Ама от сърце.
-Не, но попринцип пия вода. Защо се шокна играехме си.

–Става ли аз да съм под водата, а ти отгоре, за да дишаш? ^^” –засмя се и я прегърна.

–Защо така игра няма да стане...

–Добре тогава.-хвана я отново и влезнаха под водата.

Отново скочи върху него.

Гушна я.