Имението на Кимура

Облегна се на него.

Сложи ръката си на раменете й.

Замисли се.
-Как ще гледам това дете?

–Ще го гледаме заедно. Какво има да се гледа дете?

–Сигурен ли си? Не е лесно.

–Ами колко трудно може да е? А и майка ми ще помогне.

–Добре... Но е трудно.-Държеше на собственото.

–Може да е. Не съм гледал преди.

–И аз... За това се страхувам.

–Мама ще помогне...

–Да...

–Какво има? Изглеждаш ми недоволна.

–Не съм... Просто се страхувам.

–От какво?

–Дали ще съм добра майка?

–Да, защо да не си добра майка?

–Прави са нашите. Ние самите сме деца.

–Така е, но няма какво да правим друго, освен да си имаме рано деца.

–Да...

Погледна я.

–Мисля, че ще си омръзнем един от друг.

–От къде се сети...

–Много рано започнахме всичко.

–Ами да... Рано започнахме с всичко.

–Да... За това се плаша.